Автор: Диляна Гайтанджиева, obektivno.bg Следвайте Гласове в ТелеграмДокато ЕС и правителствата на страните-членки

...
Автор: Диляна Гайтанджиева, obektivno.bg Следвайте Гласове в ТелеграмДокато ЕС и правителствата на страните-членки
Коментари Харесай

Борбата с климатичните промени е търговия с въглеродни кредити за милиарди долари

Автор: Диляна Гайтанджиева, obektivno.bg Следвайте " Гласове " в Телеграм

Докато Европейски Съюз и държавните управления на страните-членки оказват напън върху частния бранш да ограничи излъчванията на парникови газове, което включва закриване на въглищните централи, най-големите компании в света се насочиха към нов финансов инструмент – въглеродни заеми.

Търговията с въглеродни заеми бързо се трансформира в рентабилен пазар за медиаторите, хедж фондове, които натрупат големи облаги в името на битката с климатичните промени.

Стойността на международния пазар на въглеродни излъчвания скочи с 13,5% през 2022 година до рекордните 865 милиарда евро, по данни на Statista. Този напредък се дължи основно на увеличеното търсене, което докара до скок на цените. Търговията с въглеродни излъчвания е покупка и продажба на разрешителни – заеми (квоти), които разрешават на фирмите, като да вземем за пример електроцентралите, да отделят несъмнено количество въглероден диоксид в границите на календарната година. Системата за търговия с излъчвания на Европейския съюз е най-големият въглероден пазар като стойност и съставлява почти 87% от размера на световния пазар.

Графика: Statista

Какво е въглероден заем

Въглеродните заеми, известни също като въглеродни квоти, са разрешителни за излъчвания. Когато една компания закупи въглероден заем, нормално от държавното управление, тя получава позволение да генерира един звук CO2. С въглеродните заеми приходите от въглеродни излъчвания текат от фирмите към регулаторите, макар че фирмите, които имат непотребни заеми, могат да ги продадат на други компании.

Въглеродни обезщетения

Освен въглеродни заеми има и въглеродни обезщетения. Когато една компания отстрани единица въглероден диоксид от атмосферата като част от нормалната си бизнес активност, тя може да генерира въглеродна отплата. След това други компании могат да закупят тази въглеродна отплата, с цел да понижат личния си въглероден отпечатък.

Въглеродните обезщетения най-често се основават посредством селскостопански или горски практики (напр. засаждане на дървета), макар че могат да бъдат генерирани от съвсем всеки план, който понижава, заобикаля, унищожава или улавя излъчвания.

Физически лица или компании, които желаят да компенсират личните си излъчвания на парникови газове, могат да закупят тези обезщетения посредством медиатор или посредством тези, които непосредствено улавят въглеродния диоксид. В случай на фермер, който засажда дървета, притежателят на земята получава пари; корпорацията заплаща, с цел да компенсира своите емисии; и медиаторът, в случай че има подобен, може да завоюва облага за посреднически услуги.

Но това важи единствено за по този начин наречения „ непринуден пазар “. Има и нещо, наречено наложителен или „ пазар за сходство с въглеродните излъчвания “.

Въглеродните заеми се търгуват на пазара за сходство с въглеродните излъчвания – наложителния пазар.

Въглеродните обезщетения се търгуват на доброволния въглероден пазар.

Задължителният пазар за въглеродни заеми

На пазара за сходство или наложителния пазар държавните управления дефинират таван за това какъв брой тона излъчвания могат да отделят избрани браншове – нефт, превоз, енергетика или ръководство на отпадъците.

Ако петролна компания, да вземем за пример, надвиши наставления предел на излъчванията, тя би трябвало да купи или употребява спестени заеми (квоти), с цел да остане под тавана на излъчванията. Ако една компания остане под тази горна граница, тя може да спести или продаде тези заеми. Това е известно като пазар за „ Таван и търговия “. Таванът е количеството парникови газове, което държавното управление ще разреши да бъдат изпуснати в атмосферата, и емитерите би трябвало да търгуват, с цел да останат в границите на това ограничаване (под наложения от държавното управление и Европейски Съюз таван).

Член 6 от Парижкото съглашение за климата от 2015 година задължава националните водачи да наложат тази политика в световен мащаб. Досега към 64 пазара за сходство с въглеродните излъчвания към този момент работят по света, заяви Световната банка. Най-големите пазари за сходство с въглеродните излъчвания са в Европейския съюз, Китай, Австралия и Канада.

Докато политици и бизнес ръководители разискват слагането на цена на въглеродния диоксид, Съединени американски щати нямат федерален, широкообхватен пазар за ограничение и търговия с парникови газове.

Колко огромен е пазарът 

Доброволният пазар доближи връх от 6,7 милиарда $ в края на 2021 година, съгласно отчет от Ecosystem Marketplace. Той е друг от наложителния пазар. Търговците на европейския пазар за сходство с въглеродните излъчвания (задължителния пазар) плануват цените на въглеродните излъчвания да се покачат до 100 евро за метричен звук до 2030 година, съгласно изследване, оповестено от Международната асоциация за търговия с излъчвания.

Бързото ускорение на доброволния пазар през миналата година значително се движи от неотдавнашните корпоративни цели за нулa въглеродни излъчвания (Net Zero) и интереса към реализиране на интернационалните климатични цели, избрани в Парижкото съглашение за понижаване на световното стопляне с 1,5 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалните равнища.

Според отчет на MarketsandMarkets пазарът на платформи за търговия с въглеродни заеми се чака съвсем да се утрои по мярка до 2027 година, достигайки 317 милиoна $.

Към 2022 година пазарът се прави оценка на 106 милиона $, което значи, че неговият плануван смесен годишен ритъм на напредък ще бъде 24,4%, което съставлява възходящо търсене на въглеродни заеми и, надлежно, платформи, където те могат да бъдат търгувани.

Докладът също по този начин отбелязва, че сега търсенето на такива платформи към този момент е на най-високата си точка до момента.

Има ли измами?

Критиците на доброволния пазар, при който компания купува въглеродни обезщетения от бизнес отвън контролирана борса, показват, че това не понижава общото количество парникови газове, отделяни от купувачите. Те просто се компенсират, което дава на корпорациите метод да настояват, че са екологични, без да понижават общите си излъчвания. Критиците назовават ​​това „ зелено промиване “.

Въглеродните обезщетения могат да бъдат закупени и от планове, които по този начин или другояче биха се случили. Например една капиталова компания споделя, че заплаща на фермерите да трансфорат полетата си в гори и продават тези обезщетения на корпорации, съгласно Bloomberg. Но няколко фермери настояват, че към този момент са засадили дървета посредством държавна стратегия за запазване на околната среда.

Освен това някои от тези въглеродни обезщетения посредством тези планове не са непрекъснати. Например международната футболна федерация ФИФА купи обезщетения, с цел да компенсира излъчванията от Световното състезание в Бразилия. Но скоро по-късно дърветата бяха изсечени. Проектът беше спрян през 2018 година, откакто бяха изсечени повече дървета, в сравнение с всички продадени обезщетения.

Какви регулации или контрол има този пазар

Доброволният пазар работи значително без надзор от регулатори, съгласно разбор на NBC.

Тъй като доброволният пазар няма ограничаване за това какъв брой тона излъчвания могат да бъдат обезщетени, контролът е набор от стандарти. Има няколко организации по стандартизация, които валидират въглеродните заеми.

Verra, основана във Вашингтон нестопанска група, учредена през 2007 година от екологични и бизнес водачи, с цел да усъвършенства обезпечаването на качеството на доброволните въглеродни пазари, дефинира най-широко потребления стандарт за валидиране на тези заеми, наименуван Verified Carbon Standard. От стартирането на организацията тя е записала 1750 плана по целия свят и е проверила съвсем 796 милиона въглеродни единици.

Инфо: obektivno.bg

 

 

Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР